Добри сълзи
Очите ме предадоха! Валят
прозрачно като песен на душата.
А трябваше по мерзкия ви свят
(не милост блага) мълнии да мятат.
А трябваше сърцето да мълчи.
Или пък да умре, за да е камък.
Но то от жалост каза ми:
– Плачи!
Защото чистота без облак няма.
Защото нечестивият език
е сив от прахоляк и трудно диша,
и трябва да валят добри сълзи
преди да озверее като хищник.
Преди да порасте до висоти,
в които самовлюбен ще се хапе.
Най-хубавият дъжд е като стих
за меката тъга в солена капка.
О! Зная как след мълнии кърви.
Но то е чернова на друга песен.
А в тази щедър облак ме е свил
в окото си и плаче безадресно.
Цвета Иванова
© Цвета Иванова All rights reserved.
