В очите ти с тъга се вглеждам -
две сини,
бистри езера.
През тях душата си оглеждам
и виждам
ясни небеса.
А вън е хладна, късна есен,
изтънко вятърът
свисти.
Не чувам звънка птича песен,
не виждам
грейнали звезди...
От студ във зима да се пазим!
Добрите чувства
да спасим!
О, нека любовта опазим,
докрая
да я съхраним!
© Славка Любенова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
