В очите ти с тъга се вглеждам -
две сини,
бистри езера.
През тях душата си оглеждам
и виждам
ясни небеса.
А вън е хладна, късна есен,
изтънко вятърът
свисти.
Не чувам звънка птича песен,
не виждам
грейнали звезди...
От студ във зима да се пазим!
Добрите чувства
да спасим!
О, нека любовта опазим,
докрая
да я съхраним!
© Славка Любенова All rights reserved.