Nov 16, 2018, 9:40 PM

Добро утро

  Poetry » Love
895 1 0

 

Бавничко 
закъснява 
за някъде. 
Не затаявай дъх в очакване, 
няма да дойде. 
Дори и да знаеше, 
за къде бърза толкова 
и за какво закъснява 
(или за кого) 
пак щеше да е делник 
и алармата ѝ 
щеше да се е успала. 
И токчетата, шалът ѝ, дъжда. 
Дори кафето, което не е пила 
я смущава. 

 

Изчакай до последната цигара

и я изпуши из път.
И кафето, което ѝ поръча (изветряло)  

не поръчвай трети път. 
И крачката ти по паважа

равномерна запази напук. 
На въпреки цигарата,

която случи се последна 
и въпреки лятото – проклетото, 
което бързаше за юг. 

 

Ясно беше, 
и на теб, и на сервитьора, 
след третата чаша, 
дори съседът по маса разбра, 
че момичето с червено червило, 
което властва над Нарния през нощта 
и танцува с нимфи край огъня
е твърде заето 
да спори с алармата, 
кой се бил успал повече 
и да убеждава слънцето,

че нямало нужда да гони слана
за да дойде навреме
(било то и за третото кафе).

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Натали П. All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...