Mar 10, 2015, 9:34 PM

Доброжелатели

  Poetry » Civic
580 0 8

                                                      Д О Б Р О Ж Е Л А Т Е Л И

 

 

                                                    Доброжелатели, загрижени за мене,

                                                    ръка протягат да ме подкрепят.

                                                    Не чуват те сърцето ми как стене,

                                                    през бурените как проправям път.

                                                    Не знаят колко много не ми стига,

                                                    за да покажа истинския цвят,

                                                    че долу няма кой да ме повдига.

                                                    За висините пък от друг съм свят.

                                                    Ако ли път чрез асове открия,

                                                    спечелила на дребничка игра,

                                                    то по-добре безшумно да се скрия

                                                    или така завинаги да спра.

                                                    Аз искам песента ми да е чиста –

                                                    кристален извор, бликнал във река

                                                    и в своя път все трепкаща и бистра,

                                                    коритото си да чертай  така...

   

                                                             Април 1988година

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойна Димова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Диана и Анастасия,благодаря за вниманието и добрите думи!
    Радвам се ,Диана,че отново се засякохме и за урока, който ми
    предаде за дуализма. Радвам се на всяко нещо, което ме обогатява
    Пожелавам ви здраве и творчески успехи!
    Хубава вечер!
  • "Аз искам песента ми да е чиста..."Мила Стойна,както го искаш,така е било,така е и така ще бъде.Позволи ми да отправя една забележка,която няма нищо общо с безспорното ти поетическо дарование.Няма горе и долу.Ако се опитваш да ги откриеш,повярвай ми ще сбъркаш.В дуалния свят всичко е едновремено горе и долу.Отнася се и за човешките създания.Ти винаги ще бъдеш там където трябва да бъдеш,а стълбата,по която уж се изкачваш е илюзията ти наложена от "обществото"Докосна ме твоето стихотворение...Благодаря ти!
  • Приятели, благодаря на всички, че ме посетихте и написахте чудесни коментари!Те за мен са голям стимул.
    Желая ви приятен и ползотворен ден!
  • Старо,но актуално стихонворение,Стойна!Бъди спокойна,поезията ти е чиста, като сълза!Харесвам я и тгуй то!Поздрави от мен и хубав ден!
  • Стойне,проправила си го тоя "...път през бурените.." а, аз добре съм те срещнала на "пътя"!Поздрав!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...