10.03.2015 г., 21:34 ч.

Доброжелатели 

  Поезия » Гражданска
393 0 8

                                                      Д О Б Р О Ж Е Л А Т Е Л И

 

 

                                                    Доброжелатели, загрижени за мене,

                                                    ръка протягат да ме подкрепят.

                                                    Не чуват те сърцето ми как стене,

                                                    през бурените как проправям път.

                                                    Не знаят колко много не ми стига,

                                                    за да покажа истинския цвят,

                                                    че долу няма кой да ме повдига.

                                                    За висините пък от друг съм свят.

                                                    Ако ли път чрез асове открия,

                                                    спечелила на дребничка игра,

                                                    то по-добре безшумно да се скрия

                                                    или така завинаги да спра.

                                                    Аз искам песента ми да е чиста –

                                                    кристален извор, бликнал във река

                                                    и в своя път все трепкаща и бистра,

                                                    коритото си да чертай  така...

   

                                                             Април 1988година

© Стойна Димова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Диана и Анастасия,благодаря за вниманието и добрите думи!
    Радвам се ,Диана,че отново се засякохме и за урока, който ми
    предаде за дуализма. Радвам се на всяко нещо, което ме обогатява
    Пожелавам ви здраве и творчески успехи!
    Хубава вечер!
  • "Аз искам песента ми да е чиста..."Мила Стойна,както го искаш,така е било,така е и така ще бъде.Позволи ми да отправя една забележка,която няма нищо общо с безспорното ти поетическо дарование.Няма горе и долу.Ако се опитваш да ги откриеш,повярвай ми ще сбъркаш.В дуалния свят всичко е едновремено горе и долу.Отнася се и за човешките създания.Ти винаги ще бъдеш там където трябва да бъдеш,а стълбата,по която уж се изкачваш е илюзията ти наложена от "обществото"Докосна ме твоето стихотворение...Благодаря ти!
  • Приятели, благодаря на всички, че ме посетихте и написахте чудесни коментари!Те за мен са голям стимул.
    Желая ви приятен и ползотворен ден!
  • Старо,но актуално стихонворение,Стойна!Бъди спокойна,поезията ти е чиста, като сълза!Харесвам я и тгуй то!Поздрави от мен и хубав ден!
  • Стойне,проправила си го тоя "...път през бурените.." а, аз добре съм те срещнала на "пътя"!Поздрав!
  • Много хубаво и чувствено стихотворение.Поздрав сърдечен от мен!!!
  • Старо стихотворение, но хубаво като дълго отлежавало вино.
    Истинските желания не могат да бъдат подпомогнати за осъществяването им дори и от най-ближните. Само бог може да ни напътства за тях. Добре си го казала, Тони, особено на финала:

    "Аз искам песента ми да е чиста –
    кристален извор, бликнал във река
    и в своя път все трепкаща и бистра,
    коритото си да чертай така..."

    Поздравление за хубавото стихотворение!
  • "че долу няма кой да ме повдига.
    За висините пък от друг съм свят"
    Да, трудно е сама да постигаш всичко! Зная го от собствен опит, но ми стига уважението на тези с които съм работила. Това остава., а висините са за други! Харесах! Поздрав!
Предложения
: ??:??