Доброжелатели
Д О Б Р О Ж Е Л А Т Е Л И
Доброжелатели, загрижени за мене,
ръка протягат да ме подкрепят.
Не чуват те сърцето ми как стене,
през бурените как проправям път.
Не знаят колко много не ми стига,
за да покажа истинския цвят,
че долу няма кой да ме повдига.
За висините пък от друг съм свят.
Ако ли път чрез асове открия,
спечелила на дребничка игра,
то по-добре безшумно да се скрия
или така завинаги да спра.
Аз искам песента ми да е чиста –
кристален извор, бликнал във река
и в своя път все трепкаща и бистра,
коритото си да чертай така...
Април 1988година
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойна Димова Всички права запазени
