Доброта в наследство
Доброта в наследство
На Петя Дубарова
Когато вечер всеки спи, когато черен е светът,
цветята свойта яркост са загубили. Аз знам - над мене бдят
очи - добри. Небесно сини. С дъха солен на морско лято.
Аз знам - момиче с огнени коси до мен стои, когато
от малко обич имам нужда. Протяга свойта топла длан,
гореща като лятно слънце. И вече съм спокойна, знам,
че нейното невинно своеволие, дошло от своето далече
е вече много близо - до сърцето ми. Дели ни само вечер.
Понякога е толкова добра, че своето добро на мен предава.
Тя бялото на своята душа на мен в наследство ми оставя.
И дала сок на моето стъбло, заспива в тази тъмна вечер.
Аз пазя тайната й, че във мен живее. И тъжната раздяла е далече.
Раздяла няма.
25.Ян.08г.
20:52
На Петя Дубарова
Когато вечер всеки спи, когато черен е светът,
цветята свойта яркост са загубили. Аз знам - над мене бдят
очи - добри. Небесно сини. С дъха солен на морско лято.
Аз знам - момиче с огнени коси до мен стои, когато
от малко обич имам нужда. Протяга свойта топла длан,
гореща като лятно слънце. И вече съм спокойна, знам,
че нейното невинно своеволие, дошло от своето далече
е вече много близо - до сърцето ми. Дели ни само вечер.
Понякога е толкова добра, че своето добро на мен предава.
Тя бялото на своята душа на мен в наследство ми оставя.
И дала сок на моето стъбло, заспива в тази тъмна вечер.
Аз пазя тайната й, че във мен живее. И тъжната раздяла е далече.
Раздяла няма.
25.Ян.08г.
20:52
© Люляк All rights reserved.
