Доброто под прожектор не застава.
Не търси блясък, нито звезден миг.
Доброто с шепи топлина раздава,
не иска гласност, без ярост и без вик.
Доброто в делника ще го познаеш —
любезно ти отвръща с „Добър ден“,
в постъпките човешкото ще припознаеш,
в очите на невръстното дете.
Доброто в блага дума ще проблесне,
но без ласкателства или пък суета.
В действие, подбуда, навик, песен
за него пишат и творците с лекота.
© Виктория Тасева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
