Усмивката отваря небеса...
Нажили ме с две думички-оси,
разля в кръвта болка и тревога.
Опитах се да я зазидам в стих,
но мислите ми бягат. И не мога.
Обидата задълго ще приспя –
сълзи да пие, в мен да се пречисти.
Ако отвори някога уста,
не клетва, а усмивка да разлисти.
Да тръгне тя, да си пробие път –
през пластовете тъмни на душата ти
и злите сили в тебе да умрат.
Тогава ще усетиш странно щастие,
повярвал, че доброто е балсам
за всяка болест и за всяка рана...
Усмивката отваря небеса
и нека тя при тебе да остане!
© Елица Ангелова All rights reserved.
