Доброто не се мери
Пътуването струва ли пари?
попита клетият страдалец в нищета.
— Не ме залъгвай, момко — продължи,
— за возенето колко ти дължа?
Брей, старче, туй от мене научи:
за возенето пукнат лев не ща.
Доброто не разменям за пари —
безплатно е да правиш добрина.
— Ех, момко — рече старецът брадат, —
за всичко се заплаща, бре дете.
Без пукнат грош съм, ала пак
готов съм да платя дори по две.
— Не, дядо, ти пари не ми дължиш,
и гроша даже аз ще удвоя.
В погледа ти греят две звезди —
благодаря ти, дядо, за тая добрина.
© Виктория Тасева All rights reserved.
