Доброто се опитва да проходи
В бетонен свят с стоманени основи,
с изтъркани фасади и студен паваж,
Доброто се опитва да проходи,
изгубило отдавна своя страж.
Там някъде, зад телени огради,
затрупано под тежки железа,
Доброто с мъка пътя си проправя,
за да остави тихичка следа.
И в този свят на сиви дни и нощи,
на тъжен дъжд и мраморни слънца,
Доброто вярва - не е късно още
да разпилее греещи цветя.
Но всяка стъпка тежка е и трудна -
с окови вързано е към голям градеж
на сграда нова, лъскава и чудна,
но без прозорци и без въздух
...свеж.
Доброто още се опитва да проходи,
изгубило отдавна своя страж,
в бетонен свят с стоманени основи,
с изтъркани фасади и студен паваж.
© Весела Георгиева All rights reserved.
