Jun 9, 2018, 10:25 AM

Добър е Бог!

Poetry

506 1 2

Загубих се в прохладнита му сянка...
Прегърна ме с усмивка този град!
Събудил ме от безутешна дрямка -
и с красота засити моя глад.

Прогаря Слънцето с целувката си лятна
по кожата ми огнени цветя!
Във жаждата ми, за душата - златна
е всяка малка капчица вода.

И ето - в сянката седя намерил
съкровище от хлад и тишина...
Добър е Бог - във Любовта отмерил
за мен спасение от страх и самота!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

angelmilev (Ангел Милев)

Благодаря Ви Владиславе и Маргарита. Изключително високо ценя вашето мнение. За това вашите коментари ми дават крила.

2018-06-11T20:30:49+03:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Толкова лирично и красиво! Чак ми се прииска да дойда и аз там. Поздрав!

2018-06-11T09:31:06+03:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0