Добър вечер
"Добър вечер" ти казвам, че пак окъснях,
ризи нощем плета за братята лебеди.
От копривата жарка ръцете болят,
но звездите ми светят и даже помагат ми.
"Добър вечер" на теб. Със словата ти топли
нека дълга да бъде нощта...
Ти разказвай, аз ще слушам и скрила в мен вопли,
ще отмятам понякога странно глава.
Много дълги години, много нощи и дни
никой тук не помина покрай тези скали.
Поседни, гост бъди ми, а после тръгни.
Никой тук не остава със мен до зори.
Потрепваш ли, студено е, все подухва така.
Да те метна ли с риза, но все са копривени,
ще те парне навярно, но после крила,
ще поникнат на двама в душите ни.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
Харeсах, 6-ст!
