Oct 24, 2015, 1:33 PM

Дочакай ме...

  Poetry » Love
699 0 4

Ще те намеря!
Само ме почакай!
Да взема тази, прашната торба,
със спомените грешни и прекрасни,
забили се до бяло в моята душа.
Опитах се да ги оставя.
Няма начин!
Невидими и тънки нишки ме държат към тях.
Разпъват ме на кръст ужасните съмнения,
усетиш ли ги, да не предизвикам смях.
Момиче съм… Ех, малко остаряло…
Но виж очите ми, разпръскват светлина,
която лунните огньове пали,
по телепатия раздават топлина.
Ще те намеря!
Малко ми остана!
Пътуването е към своя край.
Минавайки, при тебе ще остана…
Дочакай ме…
Ще бъда твоя рай!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Който търси намира"- е казал мъдрецът.
    За пътя обаче - ни стон, нито вопъл.
    За калните локви,за тръните слепи,
    за злобните думи разбираш, но после...

    И аз ръкопляскам!
  • Благодаря, че харесахте! Това е едно от любимите ми стихотворение. Написах го точно за 20 минути.
  • МНого,много много ми хареса!!!Прелестна творба!!!Уважавам мнението на Младен и наистина "вдън душата "седи по леко и елегантно,но така както ти си в написала изпълняваш целта на творбата и предаваш силните емоции,които са част от теб!Творбата ме развълнува!!!...
  • Стихотворението е хубаво. Поздравление, Мая!

    Ще си позволя обаче, една чисто техническа откровеност. Мисля, че тромавее:

    "забили се до бяло в моята душа."

    и по-елегантното е:

    "забили се до бяло вдън душа."

    Че душата е твоята се подразбира, защото ти говориш за себе си.

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...