Дочакано мечтание
Дочакано мечтание
Благодаря ти, Боже, даде ми и туй добро -
да мога да се върна в родното гнездо,
да положа връз земята ти коляно
и да бие пак сърце ми разтуптяно
От дланта си да нахраниш птиче,
от устните да се опиваш на момиче,
в лехата да се кипри беличко кокиче,
да палиш в мрака клечица светличе…
По земята на дедите си да стъпваш,
пламъка в огнище бащино да стъкваш,
на майка да погалиш сребърни коси -
усещането, че те има, че това си ти!
От дълбока пряспа да надигнеш крак,
да прекрачиш на дома си роден праг,
ухание на гозба мамина неповторима
и кръшен смях на първата любима…
Да се събудя в ранината росна,
да помириша и земята плодоносна!
Вечер да дочакам огненото зарево,
да река си „ето затова е всичкото било!”
Р. Първанова
© Ренета Първанова All rights reserved.
