Доде ми!
Ша са устискам, няма да са дам.
Ей тъй пък на, напук на диванетата.
Ни мъ интерисува думичката срам,
кугату става дума за пуезия.
Ша бълвам думи, как си искам.
Рими ша редя.
Кат са нанижат, стихове им викат.
Надявайте са скору да са гътна,
та белким има тишина
ку моето калемче млъкне.
Убачи после смятай ко ша става.
В ламя триглава кат са прерудя.
Тугаз ша тряа да читете мене саму.
Ха! Нещу прилетя!
Ай, зарязвам ва.
Доде ми музата!
Утиам да смърдя, пардон - твуря!
Бъдете ногу здрави!
Нали на вас разчитам, чи ша ма читете посли!
© Мариета Вълчева All rights reserved.
