Aug 6, 2013, 2:16 PM

Дойдох свобода да ви дам

  Poetry
668 0 0

Дойдох свобода да ви дам -

да счупя железни окови.

Дойдох в' вас добро да създам -

за да станете хора вий нови.

 

Дойдох да премахна скръбта -

да убия във вас рутината.

За да стопля с нежност кръвта -

аз слязох при вас на Земята.

 

Като крал ме посрещнахте вий -

дошъл във безкрайната нощ.

Вие мислехте, че съм пълен с пари -

а нямах във джоба и грош.

 

Дойдох посред зимния ден

аз - стиснал двуострия меч.

Но пролет дойде тук със мен -

и свърши веч моята сеч.

 

Дойдох в' вас аз само за миг -

отзовал се на вашия зов....

Отивам си - без стон и без вик -

но взех си от вашата любов.

 

При вас аз незнаен дойдох -

а оттук си отивам с цветя.

Не съм вече вашият бог -

но вече нагоре летя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан Янев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...