Много са чувствителните хора,
само малка скоба да отворим,
докачливите не влизат в сбора,
но пък се натрапват във разбора.
Тъй защото всички докачливи
мислят си че храстите бодливи
никнат по света да ги закачват
лично тях и бързат да изграчат.
Що така са, сигурно си знаят,
чекнат ли се себе си да смаят,
а чувствителните уважение
заслужават, без съмнение.
© Диди Генова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздравления и от мен!