Много са чувствителните хора,
само малка скоба да отворим,
докачливите не влизат в сбора,
но пък се натрапват във разбора.
Тъй защото всички докачливи
мислят си че храстите бодливи
никнат по света да ги закачват
лично тях и бързат да изграчат.
Що така са, сигурно си знаят,
чекнат ли се себе си да смаят,
а чувствителните уважение
заслужават, без съмнение.
© Диди Генова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздравления и от мен!