Да те обичам тихичко, без думи -
такава ми е, може би, съдбата.
И в белите ми нощи, новолунни,
душата ми сиротна да те чака.
В съня си да те срещам и прегръщам.
Да те докосвам, чувствам, да те имам.
А с изгрева в деня да се завръщам -
отново любовта си да прикривам.
И в друг живот навярно ще ни бъде -
ръка в ръка, очи в очи, двама...
И докато сънят красив се сбъдне,
обичам те - безмълвна, тиха, няма.
© Мануела Бъчварова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
