Отпиваме емоциите на деня -
възможни или не.
Не идва нищо наготово.
Взаимното се учи да расте.
Шегува се: с ядосаното време
и търси ключовете
за сърцето, изчезнали,
ще кажеш, в дън земя,
или
потънали в морето.
Останалият свят щастливо спи,
прегърнал здраво своята история,
а ние с теб...
Ще пием до зори!
Докато в тъмното,
взаимното на двама ни говори.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
The work is a contestant:
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
