Aug 16, 2013, 8:14 PM

Докато дишам

  Poetry » Other
987 0 2

Не ми отнемай правото да дишам

и не връзвай на възел душата ми!

Още мога боса да тичам

и да иззиждам ново начало.

 

А когато заговори в мен тишината

и мислите пресичат разстояния -

чертая пълнолунията по стъклата

и рисувам смълчани признания.

 

Докато дишам - оцелявам!

Но не и на командно дишане!

В света на живите оставам,

останалото е отричане!

 

Руми

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...