Не ми отнемай правото да дишам
и не връзвай на възел душата ми!
Още мога боса да тичам
и да иззиждам ново начало.
А когато заговори в мен тишината
и мислите пресичат разстояния -
чертая пълнолунията по стъклата
и рисувам смълчани признания.
Докато дишам - оцелявам!
Но не и на командно дишане!
В света на живите оставам,
останалото е отричане!
Руми
© Румяна All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
