Докато моретата мият пясъчни брегове
и звездите над планетите греят,
докато настъпва утро след всяка нощ
и с теб дишаме пълноценно живот,
аз пиша историята винаги напред,
защото и след това ще сме заедно.
Чети словото, което извира от мен
и ако искаш въобще не ми вярвай.
За едни днес е последна възможност,
за други утре може това да се случи.
Нямам много време за мъдри поуки,
действието е нещо, без което не мога.
© Васил Георгиев All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
