Докато моретата мият пясъчни брегове
и звездите над планетите греят,
докато настъпва утро след всяка нощ
и с теб дишаме пълноценно живот,
аз пиша историята винаги напред,
защото и след това ще сме заедно.
Чети словото, което извира от мен
и ако искаш въобще не ми вярвай.
За едни днес е последна възможност,
за други утре може това да се случи.
Нямам много време за мъдри поуки,
действието е нещо, без което не мога.
© Васил Георгиев All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
