Feb 24, 2011, 3:36 PM

Доказателства 

  Poetry » Love
725 0 10

Със мрака посред бял ден те калявах

и гръдния ти кош кроях по своя мяра.

След всяка наша битка с теб оставах -

да ближа рани и поливам суха вяра.

 

И светлина покълваше в сълзите ми:

без теб светът би бил и сив, и беден.

Не исках да съм само част от свитъка

от ветрилата, плъзнали около тебе.

 

Изтръгнах се до звук, мечта, дихание,

и стъпките след себе си изметох.

Не са ли ти достатъчно послание

всичките написани куплети?

© Елена Биларева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??