elenabili (Елена Биларева)
297 2389
24.02.2011 г., 15:36 ч.

Доказателства 

  Поезия » Любовна
641 0 11

Със мрака посред бял ден те калявах

и гръдния ти кош кроях по своя мяра.

След всяка наша битка с теб оставах -

да ближа рани и поливам суха вяра.

 

И светлина покълваше в сълзите ми:

без теб светът би бил и сив, и беден.

Не исках да съм само част от свитъка

от ветрилата, плъзнали около тебе.

 

Изтръгнах се до звук, мечта, дихание,

и стъпките след себе си изметох.

Не са ли ти достатъчно послание

всичките написани куплети?

© Елена Биларева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??