Докладна
По своите неписани закони,
животът е за всички лобно място.
Моторни песни бяла пролет рони
от клоните на време непорасло.
Не може никой в мрака да потули
заводите, облечени във рими.
Изплютите по теб бездарни хули
не хвърлят сянка върху твойто име.
Не може – сякаш е кълбо от слама –
историята никой да разбрида.
Днес въглищната прах посипва само
родените без диря да си идат.
Една рибарска лодка с пълни мрежи,
или просторен цех с машини нови –
като стругарски нож стихът ти реже,
възпял еднакво мъка и любови.
Подписвам се сега за протокола,
на свода син под облачната стряха:
не те разстреляха в тунел, Никола –
за славата безсмъртна те венчаха!
© Димитър Никифоров All rights reserved.
