Докога ще съм просто играчка
в чуждите... студени ръце?
Докога ще позволявам да ме мачкат
лицемери... без душа и сърце?!
Докога ще съм кош за отпадъци -
душевни - бряг за хорската мъка?
Колко ли още нагли измамници
ще ме дърпат за роб в техния пъкъл?
Докога сълзите в себе си ще крия
и всеки лицемер ще дарявам с усмивка?
Кога нормален, обичащ човек ще открия,
за когото не съм просто нова придобивка?! ...