in4enceto_91 (Ина) in4enceto_91 (Ина)
1 91
Aug 9, 2009, 9:11 PM

Докога?

  Poetry » Love
612 0 1

Докога ще съм просто играчка
в чуждите... студени ръце?
Докога ще позволявам да ме мачкат
лицемери... без душа и сърце?!

Докога ще съм кош за отпадъци -
душевни - бряг за хорската мъка?
Колко ли още нагли измамници
ще ме дърпат за роб в техния пъкъл?

Докога сълзите в себе си ще крия
и всеки лицемер ще дарявам с усмивка?
Кога нормален, обичащ човек ще открия,
за когото не съм просто нова придобивка?!

Но най-накрая ще ми писне и тогава
ще излея всички горчиви сълзи!
Спомените - няма как да ги забравя,
но тогава... няма така да боли!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ина All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0