Nov 2, 2021, 2:43 PM

Докога

  Poetry » Civic, Other
546 1 0

Блокът ни панелен като кораб
е наклонен сякаш до брега.
От години тук живеят хора -
остаряват и растат деца.

 

Други ги изпращаме навеки,
тъй минава тука ден след ден.
С грижи или радости човекът
се усмихва или е студен.

 

Малките дървета са порасли,
станаха те ивица гора.
Като всички други ходим с маски
и ни плаши всяка новина.

 

Като всички искаме щастливи
да живеем със усмивки ний,
че минава времето, години,
а с въздишка ставаме в зори.

 

И си спомняме… и ровим често
в сметките за парно, ток, вода.
Те богатите живеят лесно,
а в панелките се питат докога…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...