Докога да те чакам?

Изтиктаках си времето,
а надежди, мутирали,
на пазара глупаците 
ги изпиха със бирата,
на кашоните седнали.
и кебапче замезвайки.
Свършиха се пазарите!
Нямам думи за срещане,
камо ли за прощаване,
за обичане и за женене.
Късно е, 2-3 зелки
се търкалят обелени.
Даже тези с чорапите
за по 20 стотинки
се пръждосаха някъде,
скрили стока в престилките.
Изтиктаках си времето,
извървях хоризонтите,
в безпосочие паднали
на боклука във кофите,
изпоръбих хастара си
от натъпкани стихове
и ще счупя кантарите -
натежах от безсмислие,
от надежди отскубнати,
като лозови пръчки;
от раздели горчиви,
разчертали на бръчки
в полумрака сезонен
две очи, нос и чело.
Докога да те чакам?
Подло стене неверие.