nadia.nanito (Надежда Тошкова)
487 288
Jan 2, 2017, 2:32 PM

Докогато те разкъса на две свободата 

  Poetry » Other
463 2 9

Заваля.
Отдъхна небето.
Разтвори се цяло, до вътрешност.
Натежало.
Не е за всеки
да събира в себе си същности.
Ставаш тъмен
от толкоз надежди
в преждевременна смърт изпарени.
От умората -
вяла и тъжна,
избила в пот по челото склонено.
От сърцето -
изцедено до капка,
обезсилено за верния ритъм.
От душата -
свита и смачкана,
изгубила себе си в прекомерно обичане.
Буреносен си.
Вътрешни мълнии
те раздират и безмълвно гърмиш.
Носиш бремето,
докогато
те разкъса на две свободата.
И валиш.

 

19.06.2016 г.

© Надежда Тошкова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??