По склоновете пълзеше мъгла,
като балерина докосваше сухите вейки
обречена на вечност, бледа светлина,
на капки попиваше в сърцето ми.
Зареях поглед в далечината,
ровейки в собственият си живот,
на товарен влак ми заприлича,
движейки се по релси, без изход.
От съдбата зависи, кога ще дръпне
внезапната спирачка и колко
бързо и разтърсващо, ще се катурнат,
денят, и нощта. и годините. ...