Докосване
По склоновете пълзеше мъгла,
като балерина докосваше сухите вейки
обречена на вечност, бледа светлина,
на капки попиваше в сърцето ми.
Зареях поглед в далечината,
ровейки в собственият си живот,
на товарен влак ми заприлича,
движейки се по релси, без изход.
От съдбата зависи, кога ще дръпне
внезапната спирачка и колко
бързо и разтърсващо, ще се катурнат,
денят, и нощта. и годините.
Всеки има бразда по която върви,
в която засява мечтите си,
аз няма да напусна своята бразда,
там се раждат дните ми.
Да можеше всичко до което се
докоснем, да се превръща в красота,
да можеше…!
© Миночка Митева All rights reserved.
