Докосване
Денят със неведоми нишки
гоблен шарен бавно тъче.
Изприда с горещи въздишки,
огнище за мойто сърце.
Дали от забрава възкръсна,
в съня ми ли плахо дойде.
Видение свидно разпръсна,
съгря мойто тъжно лице.
Бакърни сълзици се ронят,
по тесния улей на времето.
Вятърът в двора догонва,
шушулките празни на семето.
От златна връвчица споени,
звездите ме гледат особено.
потапям се в свидните спомени,
по плочки в живота отломени.
Асма с кадифено палтенце
от вятър отдавна разпрано…
Подскача игриво детенце,
листенца в ръцете събрало.
© Миночка Митева All rights reserved.
