Прегръдката ми нежна запомни
и сякаш всичко казват ни очите,
ръка в милувка протегни,
защо ли, устни, пак мълчите,
излишни думи между нас
не може никога да има,
понякога говори вътрешният глас,
понякога усмивката незрима,
и колко хубаво е с тебе,
ръката ми поела в шепа,
и зная, че съм ти потребен
и в чувствата не можем да сме слепи... ...