Докосване
Прегръдката ми нежна запомни
и сякаш всичко казват ни очите,
ръка в милувка протегни,
защо ли, устни, пак мълчите,
излишни думи между нас
не може никога да има,
понякога говори вътрешният глас,
понякога усмивката незрима,
и колко хубаво е с тебе,
ръката ми поела в шепа,
и зная, че съм ти потребен
и в чувствата не можем да сме слепи...
Сподавените думи пак мълвиш,
ухаят устните на мента,
да влееш шепот в морските вълни,
магията усещаш на момента,
и думите сподавени мълвя,
ухаят устни на малини,
в посока към душата ти вървя
и няма да допусна да изстине.
© Димитър Станчев All rights reserved.
Смиряваш се в тези си стихове.
