Докосване до мама
Отдясно пред олтара, до дверите във храма,
над малкото кандило изписан женски лик
от старата икона със погледа на мама
печално гледа в мене. Трептящият светлик
на пламъка огрява лицето на светица
и в този зографисан изящно блед овал,
в очите уморени и в кротките зеници,
отново сякаш, мамо, през времето, без жал
отнело те, се върна. Отново сякаш с пръсти,
прозирни като пламък на стапяща се свещ,
ръката ми докосна. Пак сякаш ме прекръсти
и благослов ми даде... И туморът зловещ,
и болестта коварна, която те погуби,
разбрах, че е отнела единствено плътта,
защото пред човека, когато силно люби,
макар и победила, безсилна е смъртта.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
