Не ме оставяй да се будя сам.

Да помня нощите и да обичам.

Да, имам още много аз да дам.

Да ме гори, да ме боли и да обичам.

Дори на колене, и възнак на земята пак прострян,

обичам.

Дори под нея пак заврян, дори и тлеещ, пак обичам.

Дори останал с ден, минута или час живот, обичам.

Дори да ме яде като отрова таз  любов, пак ще обичам.

И трудно, тежко, парещо да е във мен.

Не мога да отричам, пак обичам.

На кръст разпънат или пък на клада,

с бесило на врата на път към ада.

На себе си аз няма да приличам.

Ако не си признавам... че обичам, пак обичам.

Докрай, докато всичко в мен изтлява,

една моя обич пак остава.