Долавяш ли на птиците плача
Долавяш ли на птиците плача,
как стенат в клоните, безсънни.
Kогато са дочули от дъжда,
че без луна звездите са сиротни.
Небето няма да е същото без нея,
то плакало за своята луна с дъжда.
Звездите се разклатили, изсипвайки
прашецът звезден с капките в нощта.
Сега луната свети в клоните,
а птиците тъгуват за тъма,
крила да свият във гнездата
и да отдъхнат от деня в съня...
Броях звездите, молех се на глас,
да имаме безкрайни мигове,
навярно затова в среднощен час
луната е напуснала небето!
Сега се моля, тя да се завърне!
И нека са доволни птиците...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
