Дом за копнежи
Дом за копнежи
Сега ще си тръгнеш, сега ще си тръгнеш отново,
но без да поглеждаш към моята странна съдба.
В сърцето ще чувстваш и радост, и скръбна отрова,
и мекия привкус на горска крайзвездна делба.
Отронва се спомен от теб подир слънчева нишка
и вплиташ усмивка в очите ми, както дете.
Целунати, стъпките светят, прегръщат въздишки.
Ти даваш - аз взимам, с уханния дух на поет.
Докосва сумракът сърца, възродени от пепел.
Намира гласът ти резон в изгорелите дни.
Начало и край са едно - ярък пламък и светъл,
кълбенце е слънцето в своите сълзи - бодли.
Ще дойдеш отново и аз ще те чакам - последна.
Ще бъда до теб и след още безбройни следи.
Потайни пътеки ще бродят край двамата бедни,
понесли и мъка, и смях, и безсънни беди.
Сега ще си тръгнеш, сега ще си тръгнеш отново,
недей да поглеждаш към моята странна съдба.
Гладуват въпроси край сгърбени мънички сови,
разплисквайки в мрак полудяла красива резба.
© Йоана All rights reserved.
