Nov 21, 2015, 12:03 AM

Домакинска проза

  Poetry » Civic
584 0 0

Домакинска проза

 

На нашата съседка Роза

животът е същинска проза.

Всеки ден едно и също върши,

сготви нещо, а то бързо свърши.

 

И пак готви, готви и  умува

за готвене какво да пазарува.

Всичко много  скъпо на пазара.

Как ли с пенсийката ще изкара?

 

Готви, мие, чисти, пере, глади,

но краката вече не са млади.

Уморена охка, пъшка Роза:

- Ох! Ох! Пуста домакинска проза!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Събева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....