Домофонна поезия
Бе твоят мях, о, нощ, пак пълен с джин и водка!
Изплашвайки дори и уличната котка,
нетрезвият герой пред входната врата,
макар и с "Жекови" да вижда два бутона,
звъни по домофона.
Обажда се жена:
и "Кой е?"
разсънената тишина
процепва глас с оттенък боен.
– Мъжът Ви у дома ли е? –
пияният запитва.
По жицата политва
с въпроса му и дъх на спиртно питие.
За положението жалко
се сещат горе. – Не! – изкряскват с гневен глас.
– А може ли, така, – изфъфля той тогаз –
да слезете за малко
да видите дали съм аз?
© Тошко All rights reserved.
