Домът
Домът е там, където
прозорците са езерни дървета.
Градините се сливат с хоризонти
и ти Царица си без царство.
Едно дихание - росата утринна
преди да блесне слънце,
преди Окото на нощта.
Как те наричат?
Името ти е изгубено
във прашни пътища.
Не бива друго име да ти дам
или друг смисъл.
Вода над тебе няма да поръся
и риза нямам.
Остава разговорът ми с Реката,
свещ запалена…
И този дом е камък, цвят и манна.
прозорците са езерни дървета.
Градините се сливат с хоризонти
и ти Царица си без царство.
Едно дихание - росата утринна
преди да блесне слънце,
преди Окото на нощта.
Как те наричат?
Името ти е изгубено
във прашни пътища.
Не бива друго име да ти дам
или друг смисъл.
Вода над тебе няма да поръся
и риза нямам.
Остава разговорът ми с Реката,
свещ запалена…
И този дом е камък, цвят и манна.
© Божидар Пангелов All rights reserved.
