Дон Жуан съм по принуда,
а съм пълна каракуда...
В тоз квартал ме набедиха,
как да го започна стиха?
Пич съм си невзрачен, скромен.
За авантюри нямам спомен.
Ала местната легенда
ме направи шеф на бенда!
Даже нямам и китара...
Прост съм, мамата му стара!
Откъде пък туй се пръкна,
чак във ,,Гугъл"-а изхвръкна!
Явно фен си имам як.
Дано не е на оня бряг!
Хаир аз сторил съм му май...
Обаче, кой е- я познай!
Няма да тъна във догадки...
А приказките тъй са сладки!
Па взеха и да ми харесват...
Дано жени към мен отплесват!
Аз фенът ще си го потърся,
дори с пари да се изтърся.
Повярвайте- за тази слава
всеки лев си заслужава!
© Георги Янков All rights reserved.