DON’T WORRY, BE HAPPY

... ти ми написа мъничко писмо,

започваше с don't worry и be happy,

и сякаш че снегът на Адамо

се разтопи във топлите ми шепи,

за миг поисках да го прочета

на мама, тати, баба – и на леля! –

и в къщичката ни накрай света

ти ще пристигнеш идната неделя,

от гарата таксито ще платя,

и дядо ми петела ще заколи! –

а аз едно букетче със цветя

ще ти накъсам в дворчето напролет,

а после ще те водя на море –

и ще ти хвана няколко сафрида,

don’t worry, мила, ще ти е добре! –

и аз ще съм be happy, щом те видя,

ще си го пазя! – твоето писмо,

и в моите надежди допотопни

снегът на Салваторе Адамо

със тебе цяла зима ще ни топли!