Дори и грешно, наше си е чудото
Нима повярва, че съм те забравила?
Не съм, любов, все с мене си била.
Едно си имам, много просто правило –
сърцето не признава правила.
Завързаха те с думи посивелите
и вечно гладни за души тълпи?
С лъжливо благочестие в неделите.
До рая – ли ти казват потърпи?
Недей ги слуша, ликове измислени,
канонизират себе си. Лети!
Отровните, закостенели истини,
изпих до дъно. Не! Недей и ти.
Подай ръка, небето е за лудите,
до рай не стигнах. Ада преболях.
Дори и грешно, наше си е чудото...
Кажи, любов, нали не те е страх?
https://youtu.be/11mcG2wf-uQ?si=PHfM4XUxFuf8pORi
© Надежда Ангелова All rights reserved. ✍️ No AI Used
