Дори и някога мен да ме няма
Имах най-горещото сърце,
оставих го завинаги при теб
да си безкрайно щастлива.
Имах най-добрата душа,
дарих ти я цялата без остатък
в паметен ден, надживял времето.
Сега имам любовта ни буйна,
пламтяща, космическа същност.
Пулсът й е искра за живот.
Усещаш ли как тя е навсякъде?
В светлия изгрев над морето,
в топлия дъх на нощта,
в огнения залез зад върховете,
в песента на всяка птица.
Думите ни се разстилат тихо
по съзвездията в нощното небе,
мислите ни се носят свободно
с полъха на южния вятър.
Дори и някога мен да ме няма,
пази онази тръпка в душата,
пази обичта ни нетленна,
с тях бъди най-богата и силна.
© Васил Георгиев All rights reserved.
