Sep 14, 2011, 1:15 PM

Дори под снега!

  Poetry » Love
823 0 9

 

Моя обич, поникнала късно,

мое семенце, пробило браздите,

в стих среднощен със тебе възкръсвам

и се моля да не паднат сланите...

 

Моя Нежност, дюлено дъхче,

мой наложен със билки пелине,

на ахата най-синьото мъхче,

станимашки мавруде със Синьото!

 

Моя бяла салкъмена свило,

мое кестенче, цъфнало снежно,

хмеле мой! Стъбълце си извила

и си Допир! Допир в Безбрежното...

 

Моя Мъко! Восъче питено,

кратко слънчице в есенен ден,

аз си тръгвам... така и пчелиците...

Светъл спомен носи и за мен...

 

Моя есенна обич несбъдната,

виж мъглите по земния път!

Ще те чакам! Оттатък... В Отвъдното...

Знам, ще млъкнат, що днес те четат...

 

Мое влюбено в земята момиче,

моя Песен, Далечна Мечта,

ще се върнем във бели кокичета!

Ще те гушна, дори под снега!!!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...