Дори под снега!
Моя обич, поникнала късно,
мое семенце, пробило браздите,
в стих среднощен със тебе възкръсвам
и се моля да не паднат сланите...
Моя Нежност, дюлено дъхче,
мой наложен със билки пелине,
на ахата най-синьото мъхче,
станимашки мавруде със Синьото!
Моя бяла салкъмена свило,
мое кестенче, цъфнало снежно,
хмеле мой! Стъбълце си извила
и си Допир! Допир в Безбрежното...
Моя Мъко! Восъче питено,
кратко слънчице в есенен ден,
аз си тръгвам... така и пчелиците...
Светъл спомен носи и за мен...
Моя есенна обич несбъдната,
виж мъглите по земния път!
Ще те чакам! Оттатък... В Отвъдното...
Знам, ще млъкнат, що днес те четат...
Мое влюбено в земята момиче,
моя Песен, Далечна Мечта,
ще се върнем във бели кокичета!
Ще те гушна, дори под снега!!!
© Красимир Дяков All rights reserved.
