ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
859 4423
Sep 14, 2011, 1:15 PM

Дори под снега! 

  Poetry » Love
591 0 9

 

Моя обич, поникнала късно,

мое семенце, пробило браздите,

в стих среднощен със тебе възкръсвам

и се моля да не паднат сланите...

 

Моя Нежност, дюлено дъхче,

мой наложен със билки пелине,

на ахата най-синьото мъхче,

станимашки мавруде със Синьото!

 

Моя бяла салкъмена свило,

мое кестенче, цъфнало снежно,

хмеле мой! Стъбълце си извила

и си Допир! Допир в Безбрежното...

 

Моя Мъко! Восъче питено,

кратко слънчице в есенен ден,

аз си тръгвам... така и пчелиците...

Светъл спомен носи и за мен...

 

Моя есенна обич несбъдната,

виж мъглите по земния път!

Ще те чакам! Оттатък... В Отвъдното...

Знам, ще млъкнат, що днес те четат...

 

Мое влюбено в земята момиче,

моя Песен, Далечна Мечта,

ще се върнем във бели кокичета!

Ще те гушна, дори под снега!!!

 

 

© Красимир Дяков All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??