May 11, 2008, 7:10 PM

Дори след теб

  Poetry
758 0 3

Ще проблесне светлина

отново във сърцето ми, в очите

и ще разкъса тази тишина,

която ми крещи в гърдите.

 

Ще посрещна нов живот!

Ще се отдам на вятъра щастлива,

за да ме понесе като листо

към нова обич по-красива.

 

И ще поникна в стрък трева!

И свежа, сочна и зелена,

аз пак ще сътворя света!

Ще бъда пак една Вселена!

 

Ще потъна в нечие сърце -

ще утолявам жажда, ще рисувам

със силата на моите ръце!

Опустошена после ще тъгувам...

 

След време, зная - ще възкръсна

във птица, в цвете, във дърво!

Тогава любовта си ще разпръсна

във всяко живо същество!

 

       И ще умирам! Ще се раждам! Ще ликувам!

       Ще светя! Ще изгарям! И ще тлея!

       Но няма само да просъществувам!

       Светът докрай ще изживея!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миглена Цветкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • След време, зная - ще възкръсна

    във птица, в цвете, във дърво!

    Тогава любовта си ще разпръсна

    във всяко живо същество!

    ДАНО! Браво!
  • Чудесен стих!
    и на мене ми допада...
  • Допада ми такава житейска философия...

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...