Dec 14, 2006, 12:48 PM

Дори тогава...

  Poetry
935 0 15

Пази ме,

винаги  в сърцето!

Дори косите  да са побелели

за мене ще си ти момчето,

и след години - с тебе остарели.

Усещай  ме!

Там далеко...

Не ме търси в албума стар,

затвори очи и виж лицето,

когато си за обич зажаднял.

Чувай ме!

За теб ще шепна,

тихичко - говорейки със друг,

при всяка дума аз ще трепна,

при всеки стон и всеки звук.

Докосвай ме!

Не, не спирай...

целувките по вятъра прати.

Прегръщай ме!

Със мен заспивай

и в сънищата ти ме потърси.

Помни ме!

Не ме забравяй!

Годините ще минат... знам.

Обич и за мен оставяй,

обещай ми да се срещнем...

Там!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Людмила Нилсън All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...