May 6, 2011, 12:44 AM

Досаден дъжд

  Poetry » Other
591 0 0

Досадни са и този майски дъжд,

и хладината, от която тръпна!

Да може зимата да свърши изведнъж,

а пролетта– с лъчи да ме окъпва!

 

Могъл бих с обич светла да напиша

най-значещата думичка – Живот,

а после ден и нощ да я преписвам

ведно с – любов, човечност, благослов...

 

Светът тогава може би ще бъде

по-ведър и от радост озарен

и, сам почувствал слънчевия гъдел,

ще дишам свободата възроден!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...