Дошло е време
Дошло е време на противоречие –
времена на безшумен вик,
времена на шумна тишина.
Душата ти е разкъсана на части,
а ти премисляш своята съдба.
Съдба ли са
предателствата на приятели?
Съдба ли е
измяната на уж вярната жена?
Съдба ли са
очите гладни на децата ни,
но не за знание, а за коричка хляб?
И питам се:
С какво заслужихме ний тази участ
и какво ли толкоз нас ни промени,
че мълчим и влачим ний ярема си,
наложен ни от хора – чужди, зли?!
В робство пак си ти, народе мой, попаднал,
на чуждата зависимост си във властта...
И не е ли дошло времето, когато
да въстанеш, народе мой,
за своята свобода...?
© МД All rights reserved.
