Доскоро жерави танцуваха
Присвих ръцете, посинелите –
сред лято ме попари мраз.
И делниците, и неделите,
продавам евтино. На вас.
Затръшнах рязко капандурата,
снегът посипа леден прах.
Не съм онази вече, щурата.
За ваша радост поумнях.
Звезди, до днес непреброените,
ще чакат нощем, но уви.
Замръзнал стих умира вените,
са заледени. Не кърви.
Доскоро жерави танцуваха,
Луна на хвърлей, вятър сам...
И чудесата скъпо струваха,
сега за грош ще ги продам.
Че редно станало, нередното,
една от много... Будала!
В снегът от юли ще прогледнете,
щом аз тъй сляпа съм била.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ви, моммичета!
-
Зарежи този сняг, пали джапанките и ела да си направим пикник
-
Да ти кажа честно, и за тяхна радост не е поумняването. Хората се влюбват в щуротията, спонтанността и безгрижието. Големите, пораснали умове да си плашат гаргите, там.
Връщай се в старото амплоа. Бърже!🥳🤩🤸♀️
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
