Доскоро жерави танцуваха
Присвих ръцете, посинелите –
сред лято ме попари мраз.
И делниците, и неделите,
продавам евтино. На вас.
Затръшнах рязко капандурата,
снегът посипа леден прах.
Не съм онази вече, щурата.
За ваша радост поумнях.
Звезди, до днес непреброените,
ще чакат нощем, но уви.
Замръзнал стих умира вените,
са заледени. Не кърви.
Доскоро жерави танцуваха,
Луна на хвърлей, вятър сам...
И чудесата скъпо струваха,
сега за грош ще ги продам.
Че редно станало, нередното,
една от много... Будала!
В снегът от юли ще прогледнете,
щом аз тъй сляпа съм била.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
