Достатъчен е слънчев лъч, за да разсее сенките
Да се събудиш в мрачно утро,
когато сенките са още в теб
И да очакваш лъч небесен,
да те спаси от тъжния вертеп.
Да бродиш в разпилени мисли
въпросите къде, кога, защо.
Нещата в себе си обмисли,
но пак сърцето е само.
Да чувстваш Светлина далечна,
отправила прекрасен лъч.
Да знаеш "Любовта е вечна"
и винаги е правилният път.
Да виждаш, сенките лудеят
във своя мрачен карнавал,
а Ангелите тъжно пеят
за Обич и човешка кал.
Но даже и на този свят,
в тъмата всеки е почувствал:
Човек, човека, че е брат!
И глупаво е стихоблудствал.
© Гедеон All rights reserved.
