Прости ми майко, че не бях до теб.
Прости ми, че няма и да бъда.
Боря се със свои ядове.
Опитвам се да съм достоен член
на общество, което не разбирам.
Знам, че имаш нужда от подкрепа.
Знам, че няма да ми го признаеш.
Знам, какво се крие зад гневния ти поглед,
когато от работата се скатая.
Искам майко, да си горда.
Искам усмихнатите ти очи
да гледат внуци и да знаят,
че децата са в добри ръце.
Искам да ти дам това,
дето татко ти отне.
Ще го бъде майко и това.
Ще успея да се възкача
на трона на своята съдба.
Тогава майко ще поема
всяка болка на света.
Ще бъда син, съпруг, баща.
Ще мога да те успокоя.
© Валентин Стайков All rights reserved.